Проектите за промени в данъчните закони, повече екзотика, по-малко промени

Тази година проекто-промените в данъчните закони бяха публикувани сравнително рано, но както обикновено без дебат със заинтересованите страни, Много по-добре е този дебат да се е състои първо на едно експертно ниво, например в консултативния съвет към НАП и чак след това да се подлага на обществено обсъждане, където неминуемо темата ще се политизира. В последната година за съжаление, ръководството на НАП разглежда консултативния съвет като място, на което се представят вече готови предложения, повечето, от които са добре изтупани от праха стари идеи, някои от тях отменени преди време, а други отхвърляни нееднократно.

Да се върнем на предложените промени. Те не са много, но някой от тях са доста спорни. За нас най-спорната промяна, за която не се говори изобщо е намаляване на максимално допустимите за данъчни цели годишни амортизационни норми на дълготрайните активи.

-машини, производствено оборудване и апаратура от 3 години и 4 месеца на 5 години.
-компютри, софтуер и мобилни телефони от 2 години на 3 години и 4 месеца
-автомобили и камиони от 4 на 5 години
-стопански инвентар от 8 години и 4 на 10 години.

Мотивите са, че така данъчните амортизации се доближават повече до реалните при забавен икономически растеж и увеличаване на бюджетните приходи разбира се.

Мисля, че тук някой си е направил криво сметката. Явно е, водещият мотив е финансовият, защото и сега никой не забранява на фирмите да ползват по-ниски данъчни амортизационни норми. По този начин няма да се увеличат, кой знае колко постъпленията в бюджета, защото при икономическа криза печалбите намаляват или никакви ги няма и всички фирми, които са на загуба така или иначе няма да внесат нищо, но се възпира закупуването на инвестиционни стоки. Ако са прави от икономически екип на правителството, че започва бавно възстановяване, то винаги е съпътствано с нарастване на инвестиции в такъв тип стоки, което от своя страна би генерирало постъпления от ДДС многократно по-високи от тези, които биха се получили от корпоративния данък.

Друга предвиждана промяна в ЗКПО е облагането на всякакви начислени разходи към фирми регистрирани в офшорни зони с 10%. Това се представя като борба с прането на пари, сивата икономика и т.н. Може и така да е, но реално се търси отново фискалния ефект. Ако някой е решил по този начин да крие пари, тези 10% няма да го спрат. Дали ще ги плати като данък при източника или като данък печалба няма особено значение. По интересна е втората част от предложението, че такъв данък ще се дължи и когато получавате услуги от държави, с които България няма подписани СИДДО и в които местния данък е с 60% по-нисък от нашия. Според НАП всеки трябва да познава в детайли данъчното законодателство на всички държави по света и да следи как се изменя то. Ако искат такава рестрикция от НАП да напишат черно на бяло, за кои държави става дума(както са направили с офшорните зони) и всяка година да актуализират списъка.

Целия текст може да прочетете тук