Европа има някой общи проблеми, като големи социални разходи и ниска конкурентоспособност  и такива, които са проблем само за някой държави, като липса на бюджетна дисциплина, висока задлъжнялост, нереформиран държавен сектор, много лицензионни и разрешителни режими, корупция, липса на правосъдие, слаба защита на частната собственост, ограничена демокрация.

Дълго време Европа и частност ЕС, бяха място на благоденствие. Тази ситуация вече се променя. Има други центрове, които движат световната икономика, като Китай, Индия и Югоизточна Азия, Близкият Изток и Латинска Америка. Не може средният французин да работи 300 часа годишно(месец и половина) по-малко от средния американец и да има повече социални придобивки от него, т.е. може, но не за дълго. Това води до загуба на конкурентоспособност, до по-малко бюджетни постъпления  и невъзможност да се подържат високи социални разходи. Трябва да се погледнат реалностите в очите. Следващите поколения в Европа ще живеят по-зле от родителите си, защото ще трябват да работят повече и да получават може би по-малко от сега, защото бизнеса вече има много повече опции отколкото преди 30 години. Застаряващото население в Европа по естествен път ще ограничи социалната държава организирана на солидарния принцип. Все повече хора ще се наложи да мислят сами за здравното и пенсионното си осигуряване, ако искат достойно съществуване. За да се конкурира за привличане на инвеститори Европа трябва да либерализира трудовите си пазари и да ги направи по-гъвкави. В частност България има всички отрицателни характеристики на Европа. Слаба производителност на труда(около 1/3 от средната за ЕС), пазар на труда, в който регулациите от времето на социализма продължават да са водещи, застаряващо население, 20% бюджетни разходи, които отиват за пенсии с перспектива да растат с високи темпове.

Камелия Лозанова е назначена за изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, считано от 3 февруари, съобщиха от пресцентъра на социалното министерство. Досега Лозанова изпълняваше длъжността директор на агенцията, след като предишният директор Росица Стелиянова подаде оставка през есента на миналата година. Камелия Лозанова е назначена на поста от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, след съгласуване с министър-председателя Бойко Борисов.

Камелия Лозанова има 20-годишен опит в системата на Агенцията по заетостта като специалист, началник сектор, началник отдел и директор на Дирекция „Бюро по труда" - Видин. Магистър е по Славянска филология от СУ „Св. Климент Охридски". Лозанова има международен опит в областта на пазара на труда, по линия на предприсъединителните фондове и програми на ЕС – програма ФАР и оперативните европейски програми – ОП „Развитие на човешките ресурси", ОП „Административен капацитет", ОП „Регионално развитие", ОП "Конкурентоспособност".

В началото на миналата година Камелия Лозанова беше назначена за заместник изпълнителен директор по европейските програми и международните проекти в Агенцията по заетостта.

Онлайн залаганията вече да се облагат с данък, а игралните зали да се изнесат от жилищните блокове и държавните сгради. Това предвижда новият проектозакон за хазарта, който депутатите одобриха на първо четене. Действащият в момента закон не регламентира хазартните игри, организирани чрез телекомуникационни средства и интернет. Законопроектът предвижда онлайн залаганията да се подават в реално време 24 часа в денонощието на данъчните служби. За целта централната компютърна система на организатора на игрите трябва да има автоматизирана система за съхраняване и подаване на данни за направените залози и изплатените печалби, която да е свързана с НАП в реално време. Всички участници пък трябва да са индентифицирани.

На страницата си в интернет организаторът на играта трябва да посочи търговската си регистрация, издадения лиценз, правилата за игра, както и данни за кореспонденция - телефон и електронна поща.

Игрални зали вече няма да се откриват в държавни и общински сгради, както и близко до спортни площадки, детски градини и училища, предвижда още законопроектът за хазарта. Игралните зали в столицата ще се окрупнят – те трябва да имат най-малко 50 автомата, а не както беше досега 20, предвижда законопроектът. Залите в градовете с население над 50 хиляди души трябва да имат 30 автомата вместо сегашните 20. Всеки автомат трябва да бъде разположен на не по-малка площ от 2 кв.м, като това изискване не се променя.

За първи път се регламентира и рекламата на хазартни игри. Забранява се рекламата им чрез медиите. Освен това законопроектът предвижда представител на МВР задължително да влиза в състава на комисията по хазарта.

Средногодишното равнище на безработицата през 2011-та година е било 10.1 процента или с 0.4 процента по-ниско от заложеното в националния план за действие по заетостта, съобщават от Агенцията по заетостта. През изминалата година безработицата е намалявала плавно от януари до септември, а след това равнището й е започнало да се увеличава, като е достигнало 10.4 процента през декември.

През 2011 г. средномесечният брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е бил 332 601. Те са били с 5.2% по-малко спрямо 2010 г. Масовите съкращения са намалели с около 25% спрямо 2010-та г. и с 3.3 пъти в сравнение с 2009 г. Основният поток от безработни през годината в бюрата по труда се е формирал предимно от периодично освобождавани лица от малки и средни фирми, без процедура за масови уволнения.

Безработните младежи до 29 години са били 63 690 средномесечно, а делът им се е увеличил от 18.1%.до 19.1%. Делът на безработните лица над 50 години е намалял с 1,5 процентни пункта и е бил 36.1 процента от общия брой на безработните.

Лицата без квалификация и спе­ци­ал­ност продължават да формират най-голямата група в професионалната структура на безработните, която през миналата година е включвала 189 775 лица средномесечно. Делът им е нарастнал с 0.7 процентни пункта до 57.1%. Почти всички от тази група са с основно и по-ниско образование.

Продължително безработните лица над 1 година са били 118 135 души средномесечно. В тази група в неравностойно положение на пазара на труда се отчита ръст от 7 288 души (6.6%). Те съставляват 35.5% (31.6% през 2010 г.) от общия брой на безработните.

Безработните лица с трайни увреждания са били 13 729 души средномесечно. Броят им остава почти непроменен – само със 72 лица повече. Делът им в общия брой на безработните от 3.9% през 2010 г. се е увеличил на 4.1% през 2011 г.

От началото на 2011 г. в бюрата по труда са заявени общо 195 635 свободни работни места. Те са били на първичния пазар, по програми и мерки от Закона за насърчаване на заетостта, по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси", и са били с над 8000 повече от предходната година.

В патрулиращите коли на КАТ да има ПОС-терминали, за да може глобите да се заплащат по банков път, каквато идея обсъждат в Естония, това трябва да се въведе и у нас, такова мнение изрази пред Дарик лидерът на СДС Мартин Димитров, който е председател на икономическата комисия в парламента. Сините са внесли в деловодството на Народното събрание обещания наскоро от тях закон за държавните такси. Те предлагат на всички каси, където се обслужват граждани, получаващи услуги от държавата, да се инсталират устройства за заплащане чрез банкови карти.

Мартин Димитров каза, че сините са получили сигнали от много хора за това, че като са си сменяли например документите за самоличност, са им взели над 20 лв. банкови такси. „Това служи на факта, че когато има плащания към бюджета, банките събират много по-високи такси отколкото за други транзакции", изрази мнение синият лидер. По думите му една такса трябва да е разходоориентирана, да покрива разходите, които са свързани с това плащане, а „не от нея банките да събират и да стрижат допълнителни, много високи печалби".

От СДС са прегледали европейската практика и искат да намерят решение през създаването на истинска конкуренция между банките, заяви Мартин Димитров. Преглеждайки европейската практика, те са видели, че в Естония смятат да поставят ПОС-терминални устройства във всяка полицейска кола, за да няма кешови плащания и така когато полицай наложи глоба, тя да се плаща от санкционирания през ПОС-терминал без движение на пари в брой.

Сините предлагат да се поставят ПОС-терминали в КАТ и всички държавни и общински сгради, а в бъдеще – и във всяка полицейска кола. Според Мартин Димитров това, което се предлага и прави в момента в Естония, е бъдещето – във всяка полицейска кола да има ПОС-терминал.

Споразумението ACTA ще бъде ратифицирано с резерви, така че да не бъде засегнат българският интернет потребител. Това увериха представители на IT сектора след среща с премиера Бойко Борисов, който лично е подписал споразумение с тях. На него премиерът се подписва, че споразумението АСТА ще бъде прието, но без частта си за контрол на трафика в интернет. По този начин ще продължи да се прилага досега действащото българско законодателство в областта.

След срещата с Бойко Борисов в Министерски съвет представителите на потребителите показаха петиция за неприемането на АСТА, подписана от премиера. В края на листа той пише, че АСТА ще бъде ратифицирано от Народното събрание с резерви. Споразумението с министър-председателя без каквато и да е правна стойност беше определено от представителите на потребителите като джентълменско.

„Не знам това какво споразумение е, но се съгласи с това, което написахме и обеща да се съобрази с тези наши нужди и искания. Мисля, че доволно ясно стана, че нарушаването на правата на потребителите чрез контрол на трафика в интернет и даването на техните лични данни без съдебна санкция е сериозен проблем", каза Невен Дилков от Сдружение за електронни комуникации.

За постигането на разбирателство между потребители и премиер увери и заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов, който също е участвал в разговора.

„При ратифицирането на това споразумение да има резерва, че ще се прилага досега действащото българско законодателство, каквато е правната техника за ратифицирането на такива международни документи", каза Николов. Депутатът обясни, че по отношение на текстовете в споразумението, свързани с интернет доставки и други, Народното събрание и парламентарната група на ГЕРБ ще отстояват позицията българското законодателство да не се променя.

Фани Давидова от програма „Достъп до информация" обаче добави, че юридически трудно би могло да се намери начин да бъде частично ратифицирано едно вече подписано международно споразумение. „Не казвам, че може или категорично не може да се случи това, но как ще бъде частично ратифицирано едно споразумение, по което България поема ангажимент", попита тя.

ГЕРБ стои зад гласуваната забрана за проучване и добив на шистов газ у нас по метода на хидравличното разбиване, това обяви заместник-председателят на ПГ на управляващата партия Валентин Николов. Той коментира искането на Синята коалиция да отпадне мораториумът заради становище на БАН, в което според сините се казва, че е неразумно страната ни да пропусне възможността да проучи потенциала си от този нов енергиен ресурс.

„Избрани сме от българския народ и трябва да представляваме неговите интереси. Парламентарната група на ГЕРБ, защитавайки интересите на българския народ, при условие, че има страхове за вреди върху околната среда, категорично няма да махне мораториума върху шистовия газ до момента, когато българското общество е постигнало съгласие, че това е безвреден метод", каза Николов.

От думите му стана ясно, че ако учените убедят хората, че някой метод за проучване и добив на шистов газ е безвреден за околната среда, тогава ГЕРБ вече може да да преосмисли решението си.

Тази година започва работата на експертите от Румъния и България по изграждането на трети и четвърти мост над Дунав. Това съобщи в интервю за Дарик посланикът на Румъния у нас Антон Пакурецу. Той уточни, че тези съоръжения, планирани за района на Силистра и Оряхово, ще бъдат европейски проекти.

„Вторият мост Видин-Калафат вече е 70% готов. Сега вече говорим за трети и четвърти мост в Силистра-Кълъраш и Бекет-Оряхово. Има едно политическо решение за тези два нови моста. Сега ще започне работа на ниво експерти там на терена. Трябва да кажа, че и трети и четвърти са също в Дунавската стратегия, става дума за европейски проекти, ние така ги гледаме. Те са двустранни, защото свързват България и Румъния, но има и европейска логика в тях.

Относно сроковете за изграждането на тези два нови моста Пакурецу уточни, че времеви параметри няма. „Тази година започва работа да видим къде точно от геофизическа точка могат да се правят тези мостове и след това започва работат”, коментира той.

В интервюто си за Дарик румънският посланик у нас съобщи, че докато преди пет години стокообменът между България и Румъния е бил около 200 млн. евро, през 2010 г. той е бил десет пъти повече - над 2 млрд. евро. За миналата година се очаква стокообменът да надхвърли 3 млрд.евро.

„За България Румъния вече е втори икономически партньор в рамките на ЕС. Преди нас е само Германия”, уточни посланик Антон Пакурецу. Той подчерта и интереса на румънските туристи към българските морски и зимни курорти. Те са на първо място като брой туристи в България - миналата година бяха около милион и половина, посочи още посланикът.

Правителството закри фонд „Тютюн”, от който се изплащаха националните субсидии на тютюнопроизводителите. Дейността на закрития фонд се поема от Държавния фонд „Земеделие”, съобщи ресорният министър Мирослав Найденов. По думите му и в момента тези субсидии се изплащат от фонд „Земеделие”. Найденов допълни, че и през 2012-та година държавата ще изплати на тези производители парични помощи за пренасочване на техния бизнес към друга сфера.

Средствата, които ще бъдат изплатени и тази година към българските тютюнопроизводители е нотифицирана държавна помощ за референтен период, необвързана с производството, обясни министърът.

„Тоест това са средства, без те да бъдат задължени да произвеждат тютюн, които би трябвало да отидат за конверсия на техния бизнес. Знаете, че хората в тези региони нямат и друга алтернатива“, допълни Найденов.

Министърът припомни, че правителството е гласувало в бюджета за тази година 73 млн. лв. Дали това ще се случи и през 2013-а, зависи от бюджета за следващата година, допълни той.

Споразумението АСТА ще бъде обсъдено преди ратификацията в българския парламент. Това стана ясно след среща между парламентарната група на ГЕРБ и председателят на Асоциация на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги Янаки Ганчев. Следващата сряда ще бъде изслушването на министрите Трайчо Трайков и Вежди Рашидов по темата.

В доклада на министър Трайков, когато е упълномощен представителят да подпише това търговско споразумение, е казано, че следва задължително ратифициране в парламента, обясни зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов. „Тоест за да влезе в българското законодателство, при всички случаи трябва да има законопроект за ратифициране. Такъв законопроект не е предоставян от изпълнителната власт на Народното събрание. Тоест АСТА в момента няма никакви последствия за нашито законодателство", допълни той.

Дискусиите по споразумението ще помогнат на депутатите, за да знаят какви резерви да изразят при евентуалното ратифициране, за да отпаднат някои текстове, обясни народният представител.

Янаки Ганчев обясни, че основно два члена формулират намесата в интернет пространството. „Но тук говорим за един по-общ прочит, който изцяло да заяви, че никой по никакъв начин не може да налага контрол над трафика в интернет. Тъй като в останалите членове също има определени нюанси и ако приемем само това, което предстои в следващата сряда да започнем в комисиите, изрично подчертаем само тези два члена, ще бъдем уязвими като потребители по други", обясни той.